Адамс (Младост 4)

Разположение

Адамса в Младост е едно не дотам посещавано, но доста подценявано кръчме. Не дотам посещавано, защото се намира на предпоследната спирка на 76 в Младост, което го прави доста отдалечено от почти всичко. Ако в компанията няма трезвеник с кола вариантите за заход към центъра са 2 - градски транспорт до към 23.30 или такси. През деня пътя до там е дълъг и горещ през лятото и клинчав през зимата. Но отдалечеността му от цивилизования свят няма нищо общо с

Атмосферата.

Уютно, леко хладно през зимата, но безкрайно приятно за един (или повече) хубав запой. Персонала си пие почти колко клиентите, клиентите си пият колкото могат, а в джагата винаги тропа топче. През лятото може да се седне и отвън, въпреки че предимствата на това действие още не са изяснени. Зимъска се пали печка на дърва, която отоплява почти колко обикновенна тухла, или иначе казано - никак. Студа се преживява само благодарение на продължителна консумация на алкохол.

За чий джоб е?

Ами за джоба на всеки, който би се замъкнал до Младост да се напие в общи линии. Цените са нормални, дори леко занижени спрямо други заведение от подобен клас. За 15тина лева може да се постигне приятно опиянение или прекомерна липса на равновесие.

Първото заведение от верига Адамс си заслужава посещението с добра компания и въпреки че пътя обратно може би ще е тежък, несъмнено ще е безпаметен.

Адамс (паметника Левски)

Приятен бар в центъра с приятна музика, студена бира и приятна атмосфера. Цените са малко по-високи от нужното, но си заслужава. Комуникацията между клиентите е затруднена от силната музика, но рядко това дразни.

Клиентите са основно подрастващи и пораснали метъли, което не е изненада предвид вида на заведението. Наличието на джаги спомага за доброто прекарване.

Бар Адамс е третото заведение от веригата. Другите две се намират на Пиротска и в Младост 4.

Амстердам

Амстердам е приятна кръчма, свързана с много (липсващи) спомени. Намира се близо до НДК, тоест има много начини да се стигне до там.

Историята на това място е относително кратка, не особено бурна, но за тези, които да участвали в нея - относително забавна. Едно, че е построена в една от най-старите останали къщи в София, второ че е култ. Предишния собственик - бате Марто, е един от най-емблематичните бармани за част от подрастващотото метъл общество. А да, не споменах - от край време Амстердам е основно метъл-кръчма, смисъл не че е с такъв замисъл, ами така се получава. За това по-натам. След 3-4 годишно алкохолизиране в зимните вечери там, Амстердам затвори. Само за да се сдобие с нов собственик и нов вид. Вместо познатите кръчмарски маси покрай стените има барове с високи столове, ароматни свещи, приятни картини по стените. Но две неща са се запазили - мелницата на стената и името.

Цените са нормални за центъра, но наличието на много хора и липсвата на вентилация способстват лесното задимяване. Силно се забелязва и отсъствието на наливна бира. Персоналът е симпатичен, музиката- приятна и разнообразна. Изобщо едно приятно място за запиване през зимата.